понеделник, 10 февруари 2014 г.

Моята първа литургия



   Днес е почитаме светецът – Св. Харалампи. Светецът покровител на пчеларите и болестите. И тъй като моето семейство се занимаваме с пчели и смятаме този празник за наш, всяка година носим мед в църквата за да бъде осветен.
   За пръв път тази година разбрах колко невежа съм в традициите и обичайте на този празник. Миналата година съвсем случайно една наша позната баба ни попита, защо носим само мед в църквата, че трябва да донесем и питка, която да бъде осветена, заедно с медът. Тогава едва разбрахме къде грешим, без дори и да подозираме. Затова тази година реших да омеся питка която да занеса рано сутринта в църквата,заедно с няколко буркана мед, и да направя всичко както си му е редът.
   Замесих питката още предната вечер. Изпекох я, завих я в найлонова торбичка и я приготвих за празника.
   На следващата сутрин станах рано и в 7.30 тръгнах към църквата заедно с питката и 4 буркана мед. В църквата вече бяха започнали да идват хора и да приготвят питките, хлябът, медът и рибата която бяха приготвили за курбана. Наредих се на опашка за да купя свещи и когато дойде моят ред попитах продавача колко свещи трябва да купя за 4 буркана мед, а той ми отвърна да питам „Марийките” (жените който работеха в църквата), за повече подробности. Казах му, че нося и питка с мед и искам да бъде осветена. За мое учудване той написа на едно листче „За курбан” и ме попита за някакво име. Аз се сепнах леко, но тъй като не знаех какво трябва точно да му отговоря си казах моето име „Веска”. Написа ми името и се подписа. За моя изненада се оказа, че и за това листче се плаща.
   Отидох на масата където трябваше да оставя моите храни, а там вече жените си нареждаха техните хлябове. Говориха си по между си, познаваха се явно от много години, и знаеха какво точно да направят. Почувствах се глупаво. Все едно съм отишла на ново работно място, и трябва едва сега да се уча как да ги правя правилно нещата. Стоях от страни, или по точно се мъчих да правя нещо, гледах другите и каквото те правеха това и аз. Бяха се подготвили – за свещите за да могат да ги закрепят си носеха тиксо с което ги закрепиха към бурканите. Аз като не знаеща пъхах свещта в меда, и една от „Марийките” каза да не го правим, защото после като се запалели, восъкът падал в буркана. Бързо извадих свещта и я избърсах. Другите жени си носеха салфетки в който да увият парченцата хляб с мед, за да раздадат на околните. Някой бяха донесли и по едно малко шишенце с червено вино. Двете маси отредени за приношенията се отрупаха толкова много, че вече едва ли някой ако искаше да остави нещо допълнително можеше да намери място.
   Литургията започна.
   Всички замлъкнаха и само гласът на църковният певец (бивш свещеник, и настоящ мой съсед) огласяваха цялата църква. Огледах се около мен – бяхме не повече от 20 човека, повечето жени и то баби, младата бях само аз. Всички тези хора знаеха точно кога и какво трябва да направят. Знаеха кога да се поклонят, кога да се прекръстят, кога да застанат на колене и да сведат глава. Аз просто нямах думи. Не знаех какво да си мисля. Мислех си само, колко малко знаем ние младите за църквата. Колко малко знаем за обичайте, традициите, каноните и колко ощетени сме от към църковно образувание. Тези хора който стояха там, жените покрили главите си със забрадки или шалове, знаеха думите на молитвите и ги казваха в един глас, като едно цяло. Полазиха ме тръпки, малко зловещо и в същото време толкова тайнствено и лично звучеше всичко около мен.
   Накрая една млада жена, която пееше в църквата излезе и прочете кой светец почитаме днес и защо.
   Литургията свърши.
   Дядото който носеше свещника с голяма свещ пред попа когато той излизаше пред нас, събра всички бележки с имената ни и ги даде на отчето. През това време отчето раздаваше нафора, а останалите хора запалваха свещите на приношенията си. Попът застана пред масите и започна своята работа. Не знам какво говореше, не можах да чуя, но ми се стори толкова кратно на фона на двучасовата литургия.
   След като приключи главната част се започна една блъсканица на масата, за да се раздаде храната. Запалените свещи се сложиха на подходящите за тях места. Хлябовете се намазаха с мед, или просто се отчупваше по парченце и се намазва с мед и се подава за здравето на някого. Едната жена ме попита за кого подавам. Млъкнах. Какво дай отговоря? За кого подавах? Не знам! Казах й,че за пръв път правя такова нещо, че мъжът ми е пчелар и затова съм решила да раздам питка за здраве и плодородие на пчелите. Жената ме попита как се казва мъжът ми, отвърнах:
-         Недко!
 А тя смирено ми обясни:
-         Ето, виждаш ли? Когато раздаваш трябва винаги да казва име, за кого даваш. Да е жив и здрав мъжът ти.
   Това беше единствената жена която ми обясни какво да правя, и аз не се почувствах като пълна идиотка.

   Затова сега ви черпя (виртуално) с питката която направих по случай днешният празник. За здравето на моят мъж Недко, малките ми дечица Велислава и Стефан и дано Св. Харалампи ги закриля и пази от лоши блести.
   Да закриля и пази пчелите ни и дано тази година бъде по плодотворна от изминалата година за всички пчелари и техните семейства.


Честит празник на всички!

4 коментара:

  1. Честит празник Веси, за теб, съпруга ти, малките ти дечица и цялото ти семейство!
    Чудесна е питата ви, поздравления с и пожелания от мен за здраве и успехи, берекет и благоденствие...
    А за незнанието - никой не се е родил научен, порядките в повечето региони са сходни, но и различни.
    Винаги можеш да попиташ (може би ден по рано) жените, които работят в храма, свещеника или някой друг, убедена съм, че ще ти обяснят подробно...
    Хубав ден и Св. Харалампи да ви закриля и пази!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Честит празник и на теб Диди!
      Благодаря за хубавите думи!
      Наистина човек се учи докато е жив и като каза една от жените днес - "Малко по малко, ще научиш всичко". Много съм благодарна на тази женичка, защото единствено тя не ме накара да съжалявам за това ,че не знам какво да правя.
      Лека вечер!

      Изтриване
  2. Интересен разказ....и аз не съм много в крачка с църковните ритуали. Ами и тези от църквата като им носиш всяка година мед за осветяване как не са ти казали, че трябва да се носи и питка? Пък питката каква трябва да бъде, има ли значение дали може да е на парченца или трябва да е цяла (като хляб)? Защото съм чувала, че например за сватба трябва да е от една топка.
    Успешен утрешен ден и поздрави от мен!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Жани, по традиция се правят малки плоски питки който се мажат с мед и се раздават. Но аз предпочитам да направя една голяма питка и да я намажа с мед след изпичането и така да раздам.

      Изтриване